Иван Странджев Комната Стаята

Красимир Георгиев
„СТАЯТА“ („КОМНАТА”)
Иван Костов Странджев (р. 1953 г.)
                Болгарские поэты
                Переводы: Галина Поморцева, Сергей Желтиков


Иван Странджев
СТАЯТА

Нямам време да влизам в стаята.
По-точно нямам време
да видя какво във стаята се променя,
когато влизам в нея:
как предметите се наместват по рафтовете
върху петната без прах,
абажурът отпуска безразлично раменете си,
леглото ме приласкава, набъбнало от самота,
прозорецът се превръща в преграда…
По-точно нямам време
да разбера как всичко е измамно същото
както вчера,
                преди година
                или изобщо,
когато нямам време да влизам в стаята.
А нещата продължават да се случват.
Вече съм над петдесет,
а съм закъснял:
луните сменят слънцата,
водата – сушата,
ситостта – глада и жаждата.

Минавам покрай стаята,
а стъпки не остават.


Иван Странджев
КОМНАТА (перевод с болгарского языка на русский язык: Галина Поморцева)

У меня нет времени входить в комнату.
Вернее – нет времени
посмотреть, что в комнате меняется,
когда вхожу в нее:
как предметы размещаются по полкам
на пятна без пыли,
абажур опускает безразлично свои плечи,
кровать начинает ласкать меня,
разбухшая от одиночества,
окно превращается в преграду...
Вернее, у меня нет времени
понять, как все обманчиво – такое же,
как вчера,
год назад
или вообще,
когда у меня нет времени входить в комнату.
А вещи продолжают случаться.
Мне уже за пятьдесят,
а я опоздал:
луны сменяют солнца,
вода – сушу,
сытость – голод и жажду.

Прохожу мимо комнаты,
а следов не остается.


Иван Странджев
КОМНАТА (перевод с болгарского языка на русский язык: Сергей Желтиков)

Времени на комнату – лишь малость,
А, верней, на то в неё входя,
Чтоб заметить, что же поменялось
В ней, покуда не было меня –
Вещи ль все на полках, как и были,
Тронуты ли кем-то пятна пыли,
Абажур безвольно свесил плечи
А кровать пытается завлечь лишь
Тем, как одиночество полнит,
А окно от дня отгородит.
Времени понять не остаётся,
Чтоб отметить для себя с утра,
Как безлики завтра и вчера,
Может, всё оставить, как сойдётся…
У меня нет времени на входе –
Просто всё само так происходит,
Как и то, что мне – за пятьдесят,
Я кругом опаздываю вроде,
Что сейчас – рассвет или закат,
Голоден иль сыт – не замечаю…

Комнату почти не посещаю
И шагов не делаю назад.